През 1914 г.

Първата световна война завладява Европа.

След една година България изоставя неутралитета си

и се включва в конфликта на страната на Централните сили –

Германия, Австро-Унгария и Османската империя

срещу Съглашението – Англия, Франция, Русия, Италия.

За София това е начинът да се постигне жадуваното национално обединение,

останало мираж след двете Балкански войни.

През есента на 1915 г.

Първа българска армия навлиза в Сърбия,

а Втора българска армия освобождава Македония.

Българите прогонват към Солун англо-френските войски,

пристигнали в помощ на сърбите,

но на сръбско-гръцката граница тяхното настъпление е спряно от германското командване.

След като не са изтласкани в морето,

съглашенците установят фронтова линия при Дойран,

като част от възникналия Солунски фронт.

С това се поставя началото на една славна епопея.

Тази важна стратегическа позиция затваря затваря пътищата към сърцето на Македония.

Значението на Дойран е оценено от Съглашението още през 1916 г.

и то се стреми на всяка цена да завладее участъка.

През август 1916 г.

френски, английски и колониални части атакуват,

но българите ги отблъскват с цената на тежки загуби.

От големите жертви е извлечена поуката,

че позицията не е укрепена достатъчно.

В следващите 3 години край Дойран се гради усилено.

Прокарани са три основни защитни линии –

Предна, Междинна и Главна,

инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития,

които да приберат всеки боец при артилерийски обстрел.

Основната заслуга за отстояването на Дойран има полковник Владимир Вазов.

Само няколко дни след като поема командването на 9-а Плевенска дивизия,

защитаваща този участък от фронта,

през април 1917 г.

е втората неуспешна атака,

проведена от английски войски.

Именно тук е тежко ранен в главата Гео Милев,

който губи окото си.