IELTS - Подготвителен курсАнглийски думи

*Добре дошли в курса за овладяване на IELTS!* Ще разгледаме *ключова лексика, граматически времена, съвети и трикове за* високи резултати. Курсът започва с *говорене и писане*, като се фокусира върху *често срещаните грешки*, последвани от *преглед на времената* и *новата лексика.* Граматиката започва лесно и се усъвършенства. *Започваме с частта за говорене.💭* Мислете за нея като за разговор - опитайте се да останете спокойни и естествени. Най-добре е да избягвате заучените отговори, тъй като изпитващите обикновено могат да разберат това. Опитайте се да говорите по малко всеки ден, дори да е само със себе си или с изкуствен интелект - това наистина има значение! Събрахме няколко полезни фрази, които можете да използвате, за да говорите по-свободно. Само внимавайте да не прекалявате с тях - балансът е от ключово значение. *Успех!*

Задача 1 е по-скоро *въвеждаща*. В задача 2 трябва да *изразите своите мисли* и може би *чувства*. Нека видим какви фрази бихте могли да използвате:

Сега, в част 3 на теста за говорене, трябва да можете да *говорите за абстрактни идеи*. За тази цел можете да използвате *образен език и идиоми,* за да впечатлите изпитващите. Но използвайте само тези, които наистина знаете, защото ако допуснете грешка, това ще доведе до повече отнети точки.

*Страхотна работа!* Научихте най-често срещаните фрази за говорене. За да надградите това, ще ви дам още няколко, за да подобрите *последователността и комуникативните си умения* във всички говорни задачи. *Не забравяйте да ги упражнявате целенасочено, докато се превърнат във ваша втора природа ^^*

И още нещо, в говоренето е много важно да използвате езика на *хеджирането*. Можете да използвате хеджиращи изрази, за да *изразите несигурност в* речта си. "It could be..." "This might be..." Пазете се от силни твърдения и изказвания по чувствителни теми. Използвайте хеджиращи изрази, за да направите речта си по-гладка и по-чувствителна.

Сега трябва да се справим с *най-често срещаните грешки в писането*. В писането може да срещнете *стълбовидни диаграми* (графики, диаграми и таблици), които ще трябва да опишете. Много хора не знаят как и ненужно губят точки. *Това няма да сте вие!* Ето някои думи, които ще ви помогнат да преминете писмените си задачи.

Само един съвет: ако искате да напишете това: *%* с думи. Правилният начин е *per cent*

Опитайте се да бъдете възможно най-*свързани* в писането си. Започвайте нов параграф за всяка нова идея. Винаги проверявайте правописа и граматиката си. Моля, *отговорете на въпроса напълно*. Не пишете за неща, които искате да пишете, или само частично отговаряйте на въпроса. Пишете за това, което се изисква от вас. Ще ви дам също *няколко съвета за пунктуацията*, тъй като много хора не знаят как да я използват правилно. Английската *пунктуация* е различна и понякога *може да спаси животи!* "Time to eat children. vs Time to eat, children." Виждате ли какво имам предвид тук? Също така използваме запетаи преди пряка реч. "She said, 'hurry up'!" Също така винаги трябва да използваме запетаи след фрази като обаче, въпреки това, честно казано и т.н.

*Можем, но не трябва да използваме запетая, когато говорим за повече неща*. "I like Eva, Marina, and Nicol." срещу "I love cats, dogs and horses." Понякога обаче *може да бъде малко объркващо,* ако не добавим запетаята: "I love my parents, Bill Gates and Pamela Anderson." За съжаление, Бил Гейтс и Памела Андерсън не са мои родители. Затова е по-добре да използвате запетая и между тях.

Последният въпрос: *Кога да използваме запетая между прилагателните имена?* Използваме запетаи между прилагателните имена, ако можем да използваме *и* вместо него: "He is a nice and friendly man" -> "He is nice, friendly man." Но *ако не можем да използваме и между тях, тогава няма запетая*: "I adore delicious French croissants." Тук не би имало смисъл да се каже вкусни и френски кроасани.

*Обикновено не използвайте запетаи преди но/и.* "I want to swim in the ocean but I am terrified of sharks." Но можем да използваме запетая *в случай че искате да направите пауза*. В този случай трябва да решите къде да поставите запетаята въз основа на вашата интуиция. "My best friend loves snakes, but not all of my friends like them." Също така използваме запетая *когато сменяме подлога на изречението*: "My teacher is very strict sometimes, but that's what I like about her." Също така, ако *започнете с подчинено изречение*, също трябва да използвате запетая, но вече сме говорили за това в условните изречения. "If you have time, call me."

*Поздравления! Преминахте през практическата част. Сега е време за граматиката!* Ще започнем *със сегашно просто време*, това е най-основната граматика, но дори напредналите в изучаването на английски език все още *правят грешки в 3 лице единствено число или във въпроси*, моля, опитайте се да поправите поне малко. Използваме сегашно просто време за: неща, които са *верни в настоящето*: "I like ice cream" нещо, което се случва *редовно*: "I play tennis every Sunday" нещо, което *винаги е вярно*: "Water boils at 100 degrees"

*Пазете се от трето лице единствено число!* Ако го пропуснете, изпитващите ще ви отнемат точки. той, тя, то - харесва, иска, прави... Когато говорим за животни, използваме it. Можем да използваме рода при животните само ако имаме добри отношения с тях. "My dog is called Miky, I love him!" Бъдете внимателни при употребата на многозначни лица: "My mother and I are ..."

*Въпроси:* Във въпросите използваме *do/does:* "Do you play the piano? Does she like him?" Употребяваме го и *с въпросителни думи*: "Where do Anjela and Rita work? What time does he finish?" *Но! Въпроси с кой не използваме do/does*: "Who lives in London? Who plays football?"

*Отрицания:* В речта можем да използваме съкращения; обаче, *в официални имейли или есета трябва да използваме пълната форма.* do not (пълна форма) = don't (съкратена форма): "I don't like fast food." does not = doesn't: "She doesn't want to come."

Да продължим с *настоящото продължително време!* Винаги се нуждаем от сегашно време на глагола *be и окончанието -ing* в края на глагола. Използваме го, за да говорим за: Дейности, които се случват *в момента на говорене.*

Но също така използваме сегашно продължително време за *бъдещи планове и уговорки.* Когато знаем, че нещо е *'100% планирано' в бъдещето.* Някой казва 90%, някой 99%... Аз се осмелявам да кажа 100%, освен ако не се случи нещо трагично.

*Не използваме продължително време със стативни глаголи.* Стативни глаголи за мислене и чувства: "believe, dislike, know, like, love, hate, prefer, realise, recognize, remember, suppose, think (believe), understand, want, and wish" Стативни глаголи на чувствата: "appear, feel, look, seem, smell, sound, taste" И други стативни глаголи: "agree, be, belong, disagree, need, owe, own, possess?"

Използваме сегашно продължително време, за да говорим за нещо, което *се случва преди и след определено време:* "At eight o'clock we are usually having breakfast." With something which *we think is temporary.* "Michael is at university. He's studying history." С нещо, което е *ново и контрастира с предишно състояние.* "These days most people are using email instead of writing letters." С нещо, което *се променя, расте или се развива.* "The children are growing up quickly."

Сегашно продължително време се използва също и за нещо, което *се случва отново и отново (най-често с негативна конотация - обикновено използваме 'винаги'):* "It's always raining in London."

Можем да използваме сегашно продължително време, за да *говорим за миналото*, когато сме: *разказваме история или резюмираме книга, филм или пиеса.*

Сега е време за *перфектно настояще!* Изграждаме го със *субект + have/has + минало причастие.* "I have intoruduced myself." Използваме го, за да говорим за неща, които *са се случили в миналото, но оказват влияние върху настоящето* и може би могат да продължат и в бъдещето.

Нека разгледаме *разликата между думите gone to и been to:* отишъл до = човекът все още е далеч been to = човекът има опит от това място, но вече се е върнал"

Сега любимото на всички *сегашно перфектно продължително време.* Образуваме го, като използваме *субект + have/has been + -ing* Обикновено го използваме, за да подчертаем, че нещо *все още продължава в настоящето.* Използваме само динамични глаголи с това граматическо време.

Между другото, *можем да използваме сегашно перфектно време и за бъдеще.* Там, където обикновено използваме сегашно просто време, можете да покажете страхотните си умения по английски език и вместо това да използвате сегашно перфектно време: "We will begin when everyone arrives." vs "We will gegin when everyone has arrived."

Проверихме сегашните времена, сега е време за *минало просто.* Използваме го, за да говорим за: - нещо, което *се е случило в миналото* - "I crashed my car into a bridge last week." - нещо, което *се е случвало няколко пъти в миналото* - "I made jokes about him each time I saw him." - нещо, което *е било вярно за известно време в миналото* - "I lacked motivation for my exam, that's why it took me 3 attempts." - използваме израза *преди* в миналото - "I met my wife 30 years ago." В минало просто обикновено добавяме *-ed към глаголите*. Но има *неправилни глаголи*, които изискват допълнително време за усвояване. Нека започнем с тези, които се различават във всичките три форми:

Сега нека да дадем няколко примера за тези *неправилни глаголи със същите форми в минало време и минало причастие:*

След това и трите *форми остават непроменени:*

Много хора бъркат миналото време и причастието в глаголите *to lie (лъжа), to lie (лежа върху някаква повърхност) и to lay (лежа):*

Много хора забравят, че можем да използваме минало просто, когато се отнасяме до настоящето или бъдещето в хипотези (когато си представяте нещо). "Imagine you won the lottery. What would you do?"

Сега ще преговорим едно време, което не се използва често. Но често се среща в тестове и може да го срещнете и в реалния живот! Използваме *минало перфектно просто (had + минало причастие)*, за да говорим за *време до определен момент в миналото:* "She had published her first book by the time she was ten." Също така го използваме *за да покажем реда на две минали събития.* Миналото перфектно показва по-ранното действие, а миналото просто по-късното действие: "When I got home I realized I had forgotten to buy groceries." "Sadly, the author died before he'd finished the series." Често използваме *already, still, just, ever, or never* с това време. "She was the most astonishing woman I had ever seen."

Използваме *минало свършено време* за нещо, което е *започнало в миналото и е продължило до даден момент:* "When George died, he and Anne had been married for nearly fifty years." или за нещо, което *се е случило няколко пъти преди даден момент в миналото и е продължило след този момент:* "He was a wonderful guitarist. He had been playing ever since he was a teenager." или когато *разказваме за преживяното до даден момент в миналото:* "My thirtieth birthday was the worst day I had ever had." и както при сегашното перфектно време, така и при миналото перфектно време използваме *for и since*.

Сега нека преминем към време, което се нарича *бъдеще продължително (will/won't be + -ing).* Използваме го, за да говорим за *бъдещи действия, които ще бъдат в процес на изпълнение в конкретен момент в бъдещето:* "When you come home, I'll be boarding a plane." Или нещо, което виждаме като *ново, различно или временно:* "Today we're taking the bus but next week we'll be taking the train."

За бъдеще използваме и *бъдеще свършено време (ще/не ще има + минало причастие).* Това време се използва, когато говорим за нещо, което *ще бъде завършено преди определен момент в бъдещето.{ "Will you have gone to bed when I get back?" Можем да използваме изрази като *by* или *by the time* (в някакъв момент преди това), *in* или *in a day's time/in two months' time/in five years' time* (в края на периода), за да дадем времевия период, в който действието ще бъде завършено. "By the time I finish this course, I will have revised all English tenses." "In three years' time, I'll have graduated from university."

Вече *прегледахме всички времена в английския език.* Не сме прегледали обаче как да ги комбинираме в определени ситуации...*при определени условия.* Предполагам, че виждате накъде отивам. Сега ще преразгледаме *условните времена,* защото много хора правят грешки при тях. Обзалагам се, че не искате да загубите тези ценни точки на изпита, така че нека се захванем за работа!

На български има *4 основни условни изречения: нулево, първо, второ и трето*... и след това има и *смесени условни изречения*, но нека първо преговорим тези 'лесните'. Условните изречения описват *резултата от определено условие.* *Условната част* ви казва *условието*, а *главната част* ви казва *резултата*. "If you study hard, you will pass the exam." Редът на частите не променя значението. Но внимавайте с пунктуацията!

Нулевото условие е просто *базирано на факти.* Има *сегашно просто* време от *двете страни*: "If you freeze water, it becomes solid." *Внимавайте с пунктуацията!* Използваме я *след* условната част, но не и преди нея! "Water becomes solid if you freeze it."

*Първото условно наклонение* се използва за *бъдещи ситуации, които смятаме за възможни:* "If it rains, we will stay at home." *ако/когато + сегашно просто време, ще + инфинитив* Можете да се сблъскате и с употреби като *unless, as long as, as soon as* или *in case* вместо *if*. "I'll leave as soon as Lucy arrives." "I don't want to do it unless you treat me with respect." "I will show you to the kitchen in case you get hungry." "You can call my sister as long as you stay just friends."

*Второ условно наклонение* се използва за невъзможни ситуации, които са *малко вероятни да се случат:* "If we moved to a bigger house, we could get another dog." Структура: *if clause + past simple, would + infinitive* Когато *if е последвано от глагола be*, е граматически правилно да се използва като *were*: "if I were, if she were." По този начин можем да изразим, че има *възможност при определено условие* и това идва от староанглийския. Въпреки това, често можете да използвате и чуете *if she/he was* и това също е *правилно*. "I wouldn't do that if I were you." "If she was president, she would invest in education more." "If he were a little nicer, I would consider him a good match."

Сега става истинско или може би... сюрреалистично? Нека преминем към *третия условен*. Използва се за *представяне на различно минало*. Обикновено когато *съжаляваме* за нещо или бихме искали да *променим миналото*... но това е *невъзможно*. "If I had paid more attention, I wouldn't have to study as much." Структура: *if + past perfect, would have + past participle*

И сега 'финалният бос'. Да, познахте...*смесени условни изречения*. Можем да ги използваме, когато си представяме *промяна в миналото с резултат в настоящето или промяна в настоящето с резултат в миналото*. Чувствате ли, че няма смисъл? Нека разгледаме няколко примера: "If I hadn't got the job in Tokyo, I wouldn't be with my current partner." В този случай си представяме как промяна в миналото би довела до резултат в настоящето. Структура: *if + past perfect, would + infinitive* "It's really important. If it wasn't, I wouldn't have called you on your holiday." Тук говорещият обяснява как промяна в настоящата ситуация би повлияла на промяната в миналото. Структура: *if + past simple, would have + past participle*

Това е *краят на* този курс! Надявам се, че това ви е помогнало! *Успех с IELTS!!!*