Кръстоносните походи и България

Кръстоносните походи са един от феномените на Средновековна Европа.
В идеологичен план те са свързани с желанието да се защитят християните и техните светини от посегателствата на мюсюлманите.
Като непосредствена задача
Първият кръстоносен поход си поставя отвоюването на загубените от Византия в предходните десетилетия територии от селджукските турци.
Впоследствие като главна цел се установява завладяването и защитата на Светите земи,
а след безвъзвратната им загуба на дневен ред идва
спирането на мюсюлманското настъпление и борбата срещу ереси и остатъци от езичеството.
Макар традиционно да свързваме България с Четвъртия кръстоносен поход,
то далеч преди него е осъществен първият контакт между българи и кръстоносци.
Огромна част от участниците в първите два похода използват за основен маршрут към Светите земи Via militaris,
който преминава през сърцевината на Балканите.
По време на организирането и провеждането им през края на XI в. и през средата на XII век
България все още се намира под властта на Византия
и няма възможност да установи връзка с рицарите на държавно ниво.
Въпреки това в писанията на мнозина кръстоносни историци и хроникьори
се срещат сведения за местното българското население.
Те са изпъстрени с разкази за сблъсъци между него и кръстоносците,
на които често се налага да разграбват земите, през които преминават,
за да си набавят нужните хранителни припаси.
Съществена роля за това има и Византия –
обвинявана, че не осигурява обещаните пазари и ескорти на преминаващите,
а също така дори, че умишлено им пречи и настройва срещу тях местното население.
От друга страна лошата организация и участието на неподготвени за условията хора –
особено по време на Първия поход - представляващ поредица от отделни експедиции,
също повлиява за враждебността срещу кръстоносците.
С освобождението на България от византийска власт
в резултат от въстанието на Асен и Петър от 1186 г.
държавата влиза в контакт с частите от Третия кръстоносен поход
водени от Фридрих I Барбароса, преминаващи в близост до нейните земи.
През лятото на 1189 г. те достигат до Ниш,
където при императора на Свещената римска империя пристигат пратеничества на Петър и сръбския жупан.
Тъй като по това време те воюват с Византия,
а им е добре известно напрежението между ромеи и кръстоносци,
те предлагат помощта си при евентуален конфликт с нея.
Нямаме сигурни свидетелства за поисканото от кръстоносците в замяна
като в източниците е споменато, че по всяка вероятност българите желаят да получат признание на властта над своите земи.
По-ясни са сведенията за следващата среща между тях и императора.
Тя се състои през януари 1190 г. при Адрианопол
и се провежда в съвсем различен контекст.