Снежанка и седемте джуджета.

Имало едно време крал и кралица,

които живеели в далечна страна. Те били справедливи и обичани от всички.

Кралицата обаче много искала да си има детенце и често мечтаела за това.

През един зимен ден тя седяла на прозореца и шиела гоблен с черна

абаносова рамка. В миг се разсеяла и обола пръста си на иглата и от него

капнали три капки кръв, които паднали на белия сняг под прозореца.

Като ги видяла кралицата си помислила колко хубаво би било да има

малко момиченце с кожа бяла като снега с усни червени като кръвта и коса черна

като абаносовото дърво на рамката. След време тя узнала че очаква дете

и не след дълго родила хубаво и здраво момиченце с бяла кожа, червени устни и черна коса

точно както си го била представяла. Затова я кръстила Снежанка.

Снежанка била жизнерадостно дете и обичала да си играе с принца от

съседното кралство, който бил на същата възраст като нея.

Не след дълго обаче кралицата се разболяла и починала.

Кралят бил много тъжен, но осъзнал, че Снежанка се нуждае от майчина грижа,

затова след година решил да се ожени повторно.

Новата му съпруга и мащеха на Снежанка била много красива, но горделива и

ревнива жена. Тя имала тъмна тайна. Занимавала се с черна магия и

притежавала магическо огледало, което винаги казвало истината.

Всяка вечер горделивата кралица питала своето огледало един и същи въпрос:

"Огледалце огледалце от стената, коя е най-красива на земята?"

А то отговаряло: "Ти кралице си дарена с извънмерна красота

и за мене ти си най-красива на света."

Така времето минавало, Снежанка растяла и разхубавявала, се

докато един ден огледалото не отговорило по друг начин на завистливата кралица:

"Ти кралице си дарена с извънрна красота,

но Снежанка е за мене най-красива на света!"

Кралицата побесняла от завист и веднага извикала своя верен ловец и му заръчала

да отведе тайно Снежанка навътре в тъмната гора и да я остави там,

за да не може тя никога да не намери пътя към дома. Ловецът изпълнил заръката на кралицата,

но му дожаляло за Снежанка. Затова я предупредил, че кралицата ѝ завижда и трябва да се пази от нея, затова никога да не се връща в двореца.

Сама и уплашена, Снежанка започнала да се лута из тъмната гора,

докато не видяла малка къщичка сред дърветата. Почукала на вратата, но никой не ѝ отговорил.

Затова тя влязла вътре, за да потърси подслон. И какво заварила тя?

На масата в кухнята имало седем малки столчета, със седем купички до тях,

със седем малки чашки, до всяка по една лъжичка. Снежанка била гладна,

но не искала да остави обитателите на къщичката без вечеря, затова хапнала по

една хапка от всяка купичка и изпила по една глътка от всяка чашка.