През 674 г.

войските на Арабският халифат за първи път достигат до столицата на Византия –

Константинопол.

След четиригодишна борба,

Константин IV Погонат успява да се справи с надвисналата заплаха.

Четиридесет години по-късно,

арабският владетел – халифът Сюлейман ибн Абд ал Малик,

решава да победи там, където дедите му се провалят

и да завладее най-великия град в тогавашия свят.

Носело се поверие,

че „новият Рим“ ще бъде превзет от халиф с името на древен пророк,

в случая на Соломон.

Арабите избират момента за действие правилно –

Византия се намира в постоянна династическа криза близо две десетилетия.

Василевсите се сменят един след друг в кървава игра на дворцови преврати.

В тази надпревара за трона

дейно участие взема и българският владетел Тервел,

който ловко манипулира имперските велможи,

подкрепяйки различни фракции и извличайки максимална полза за своята държава.

През 716 г.

в Сирия се събира огромна армия начело с братът на халифа –

Маслама ибн Абд ал Малик,

за която Михаил Сирийски пише:

Макар арабската армия да не надвишава 120 000 души като реална численост,

тя остава най-голямата стъпвала на Балканите от векове.

Арабите зимуват в Мала Азия през 716 г.

и се договарят със стратега на Аморион –

Лъв Сириец,

който привидно им обещава помощта си.

През пролетта на 717 г.,

Лъв успява да надхитри арабите,

използвайки техен отряд за да влезе в Константинопол

и да се обяви за император,

след което веднага се заема да укрепява града.

Разгневеният Маслама веднага повежда силите си към византийската столица,

веднага повежда силите си към византийската столица,

за да накаже Лъв за предателството му.

Основната част на арабската армия навлиза в Тракия през месец юли.

Един авангарден корпус, начело с Ухайда,