През лятото на 1913 г., България преживява своята Първа национална катастрофа.

Зле преценените възможности на страната я вкарват в пагубната Междусъюзническа война.

Атакувана от всички страни, България е принудена да подпише унизителния Букурещки мирен договор.

От страната ни са отнети Вардарска и Егейска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа.

Съседите започват политика на асимилация и репресии срещу българското население,

като най-тежка е съдбата на българите в Източна Тракия, които са избити или изселени от османските власти.

Въпреки катастрофата, основните български земи остават незасегнати от военните действия,

а промишлеността и търговията не са нарушени и страната остава финансово стабилна.

Тази сигурност, кара българското общество веднага да заговори за реванш срещу съюзниците-разбойници, който да бъде потърсен чрез нов конфликт.

През 1914 г., Историята дава на България шанса да поправи грешките си от Междусъюзническата война.

След десетилетия на постоянно покачващо се напрежение, големите европейски сили се вкопчват в най-кървавият конфликт в дотогавашната история на човечеството –

Първата световна война.

В годините след Руско-турската освободителна война, Великите сили са се разделили на два враждуващи блока –

Тройният съюз на Германия, Австро-Унгария и Италия и Антантата, в която влизат Великобритания, Франция и Русия.

Напрежението между тези държави е свързано както с взаимни претенции за територия, така и с надпреварата във въоръжаването.

Необходима е само една искра, за да подпали големия конфликт.

Съдбовните събития се разиграват на 28-ми юни, 1914 г. в град Сараево.

Сръбският революционер и терорист Гаврило принцип застрелва престолонаследника на Австро-Унгария – Франц Фердинанд.

Смъртта на ерцхерцога се превръща в повод за ултиматум, който Виена изпраща на сърбите.

Отхвърлянето на ултиматума води до война между Австро-Унгария и Сърбия, която получава подкрепа от Русия.

Това задейства съюзните механизми и води до обявяване на война между Германия и Австро-Унгария от една страна

и силите от Антантата от друга.

Италия използва вратичка в договорите си за да обяви първоначален неутралитет,

а през 1915 г. Рим решава да се присъедини към Антантата.

Междувременно, още през октомври, 1914 г., Османската империя се присъединява към Централните сили,

след като изненадващо атакува руските граници в Кавказ.

Първоначалните разчети на Великите сили са за провеждането на кратка и агресивна война,

която да завърши до Коледа на 1914 г.

Стратези и тактици, които все още оперират с концепции от XIX век, не успяват да преценят адекватно какъв ще е ефекта от Втората индустриална революция

върху воденето на сражения.

Редицата технически нововъведения в индустрията и въоръжението,

правят воденето на открита, маневрена война изключително трудно и свързано с огромни човешки загуби.

Това води до създаването на фиксирани фронтови линии от окопи и крепости, изградени в километри дълбочина.

В началото на 1915 г. в Западна Европа и в по-малка степен в Полша, Първата Световна война се превръща в позиционен конфликт.

След като става ясно, че войната не може да бъде спечелена с решителни сражения,

генералните щабове на двата съюза започват да водят конфликт на изтощение, в който важно място заема идеята за отваряне на допълнителни фронтове,

които да изчерпят ресурсите на противника.

През 1915 г., Антантата се опитва да извади Османската империя от войната чрез рискован десант в Дарданелите.

Опитът се оказва катастрофален провал, който води до смъртта на десетки хиляди австралийски и новозеландски войници, обединени в т. нар. корпус АНЗАК.